Намразил времето, в което чакаше,
застанал гордо сам със самотата му
и мислеше си пак за нея, плачейки,
в сълзи, избликнали от суетата й.
Във сложното направи нещо просто,
проправяше си пътя с топла нежност,
но тя сама избра да срине моста
на неговите тайнствени надежди:
Да чуе пак смеха, дето събаряше,
болката, която го съсипа,
но раните отново се разтваряха,
прикривани единствено от дрипи. ...