Aug 10, 2008, 5:27 PM

През девет разстояния в десето... 

  Poetry » Love
829 0 28
 

 

Докосни ме с очи. На разсъмване.

И луната във мен ще се смее.

С онзи летен смях, чийто кълнове

от мен във тебе после ще прелеят.

 

Докосни ме с очи. И ще бъда

най-нежната и искрена сълза

в очите ти, когато ти е тъжно,

че времето в раздяла се превръща.

 

Докосни ме с очи. Ще запечатам

с една целувка всичките искрици

от огъня, в чиито пламъци

изгаряйки сме най-щастливите...

 

Докосни ме с очи. За да забравя,

че ще те прати утрото далече.

И ще се взирам със очакване

през девет разстояния в десето...

 

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??