10 ago 2008, 17:27

През девет разстояния в десето... 

  Poesía » De amor
827 0 28
 

 

Докосни ме с очи. На разсъмване.

И луната във мен ще се смее.

С онзи летен смях, чийто кълнове

от мен във тебе после ще прелеят.

 

Докосни ме с очи. И ще бъда

най-нежната и искрена сълза

в очите ти, когато ти е тъжно,

че времето в раздяла се превръща.

 

Докосни ме с очи. Ще запечатам

с една целувка всичките искрици

от огъня, в чиито пламъци

изгаряйки сме най-щастливите...

 

Докосни ме с очи. За да забравя,

че ще те прати утрото далече.

И ще се взирам със очакване

през девет разстояния в десето...

 

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??