Вдъхновено от „Душата ми е мъртъв вятър..." на Napolitano
Макар изсъхнал, вятърът продиша...
Задъхано раздира мрака.
Душата трънено въздиша,
а гарвани там някъде проплакват...
Очите пълнят се с бодили,
израснали в отминали животи,
и парят миглите, попили
сълзИ от хиляди Голготи...
Вселената, замряла бездиханно,
изпраща спомени нелепи...
Пробягват някои уханно, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up