Вдъхновено от „Душата ми е мъртъв вятър..." на Napolitano
Макар изсъхнал, вятърът продиша...
Задъхано раздира мрака.
Душата трънено въздиша,
а гарвани там някъде проплакват...
Очите пълнят се с бодили,
израснали в отминали животи,
и парят миглите, попили
сълзИ от хиляди Голготи...
Вселената, замряла бездиханно,
изпраща спомени нелепи...
Пробягват някои уханно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse