May 30, 2010, 1:05 AM

През прозореца на влака II 

  Poetry » Other
494 0 0

Зелена река разплита коси

и ги суши на слънце.

Дървета с мъхнати пръсти

изглаждат бръчките по лицата си.

 

Скалите - симфония в сиво -

каменни водопади.

Червена пръст като пламък

посипва с безразличие пътя ни.

 

Малки къщи някак страхливо

пръснати като пилци.

Не виждам хора. По-добре.

Щяха да развалят магията.

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??