През прозореца на влака II

May 30, 2010, 1:05 AM

Poetry » Other

518 0 0

Зелена река разплита коси
и ги суши на слънце.
Дървета с мъхнати пръсти
изглаждат бръчките по лицата си.
Скалите - симфония в сиво -
каменни водопади.
Червена пръст като пламък
посипва с безразличие пътя ни.
Малки къщи някак страхливо
пръснати като пилци.
Не виждам хора. По-добре.
Щяха да развалят магията.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

През прозореца на влака II

Want to read more?

Random works