През прозореца на влака II

30 may 2010, 1:05

Poesía » Otra

516 0 0

Зелена река разплита коси
и ги суши на слънце.
Дървета с мъхнати пръсти
изглаждат бръчките по лицата си.
Скалите - симфония в сиво -
каменни водопади.
Червена пръст като пламък
посипва с безразличие пътя ни.
Малки къщи някак страхливо
пръснати като пилци.
Не виждам хора. По-добре.
Щяха да развалят магията.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

През прозореца на влака II

Искате да прочетете повече?

Propuestas