Нощта задраска с остри нокти
неканена на моята врата.
Замъркаха на прага девет котки
разбрали, че не мога да заспя.
До скъсване опъват тънки нишки
размисли в минорната тоналност.
Мълчана нощ, тъкана от въздишки…
Редят звездите знака за безкрайност.
Изкачвах върхове! Потъвах в бездна!
В сълзѝ се давех! И горчилка пих!
Но всяко утро срещах със надежда.
Превръщах чувствата във стих! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up