Нощта задраска с остри нокти
неканена на моята врата.
Замъркаха на прага девет котки
разбрали, че не мога да заспя.
До скъсване опъват тънки нишки
размисли в минорната тоналност.
Мълчана нощ, тъкана от въздишки…
Редят звездите знака за безкрайност.
Изкачвах върхове! Потъвах в бездна!
В сълзѝ се давех! И горчилка пих!
Но всяко утро срещах със надежда.
Превръщах чувствата във стих! ...