През унеса на времето
През унеса на времето понесен
дочувам вечни гласове:.. Стани!
Мини през вихрите на тази есен
със пориви, надежди и с мечти!
Над глумите суров е кръгозора..
Сред необята облаци растат!
Навярно пак измъчван съм от хора
или от коварно чувство за вина?
Забравил за лъжи, за недоверия,
закрачил устремено в този час:
Да дишам искам без съмнения, ...