През унеса на времето

През унеса на времето понесен
дочувам вечни гласове:.. Стани!
Мини през вихрите на тази есен
със пориви, надежди и с мечти!

Над глумите суров е кръгозора..
Сред необята облаци растат!
Навярно пак измъчван съм от хора
или от коварно чувство за вина?

Забравил за лъжи, за недоверия,
закрачил устремено в този час:
Да дишам искам без съмнения,
напук на самота и пошла страст!

Дотегна ми от гримове, плеади
през вопли на белязани души,
от пепелта на всевъзможни гари
до падащи във ясен ден звезди!

До сетен дъх във времето понесен
ще чувам вечни гласове:.. Стани!
Ще крача пак и в следващата есен
със пориви, надежди и с мечти!

Лъчиста