9 нояб. 2014 г., 11:40  

През унеса на времето 

  Поэзия » Философская
5.0 / 1
417 0 1
През унеса на времето
През унеса на времето понесен
дочувам вечни гласове:.. Стани!
Мини през вихрите на тази есен
със пориви, надежди и с мечти!
Над глумите суров е кръгозора..
Сред необята облаци растат!
Навярно пак измъчван съм от хора
или от коварно чувство за вина?
Забравил за лъжи, за недоверия,
закрачил устремено в този час:
Да дишам искам без съмнения, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Предложения
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »