Гори... догаря поредната цигара
и времето лети, събрало пепелта
на дни, отдавна изгубени,
носещи духа на младостта.
Пътуващите спомени през времето,
когато сме живели за нощта,
нощ, в която бе достатъчно
морето и една изгряваща луна...
Лудостта се носеше със шепи
и отнасяше със себе си това,
с което бяхме най-богати - младостта!
Живеехме, всеки с различна мечта, ...