Гори... догаря поредната цигара
и времето лети, събрало пепелта
на дни, отдавна изгубени,
носещи духа на младостта.
Пътуващите спомени през времето,
когато сме живели за нощта,
нощ, в която бе достатъчно
морето и една изгряваща луна...
Лудостта се носеше със шепи
и отнасяше със себе си това,
с което бяхме най-богати - младостта!
Живеехме, всеки с различна мечта,
някои за къща с басейн,
други да намерят любовта.
И биеха лудо сърцата,
сякаш неразбиращи това,
че някой ден "нощта“ ще свърши...
Нима е вечна младостта?!?
А мечтите, отдавна разпилени,
оставили само вкуса
на най-прекрасните години,
в които вярвахме, че ще променим света.
© Натали Велева Всички права запазени