При къщата за птици
Днес по стъпките върху снега
вместо сълзи - оставям трошици.
От теб няма ни вест, ни следа.
Само малката къща за птици,
храни все така с обич поне
тези дето, за нея са гладни...
(Ние с тебе достойни не сме -
и от вълци сме по-кръвожадни).
Само малката къща за птици
пак разказва на наш'то дърво,
защо в твоите тъмни зеници
плува моето тъжно перо...
С всички спомени, сълзи и дати
пак коравият хляб напоих...
Как боли, как боли любовта ти!
Не, недей да четеш този стих!...
Спират гладните, боси врабчета
и трошиците обич кълват...
После литват към други дървета,
и оставят ме на кръстопът.
Гледам стъпките върху снега...
Искам твоите аз да намеря...
Но къде си, къде си сега?...
Тук е тихо...
И пак е Неделя...
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво и талантливо сътворена творба.Реалистично и болезнено си изплакала наранената си душа!Творбата е чудесна независимо тъжната нота, която преминава през нея!
Забрави всичко и празнувай в тази нощ! Дано със старата година си отиде всичко старо!Бъди по-ведра и по-радостна през Новата 2015 година! -
Стисна ме за гърлото... Бог да те благослови, талант и половина!
-
Прекрасно и нежно звучиш, Павлина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Развълнува ме този стих!
Поздрави и Чнг, Павлина!