31 dic 2014, 17:13  

При къщата за птици 

  Poesía
605 1 4

 

 

 Днес по стъпките върху снега

вместо сълзи - оставям трошици.
От теб няма ни вест, ни следа.
Само малката къща за птици,
храни все така с обич поне
тези дето, за нея са гладни...
(Ние с тебе достойни не сме -
и от вълци сме по-кръвожадни).
Само малката къща за птици
пак разказва на наш'то дърво,
защо в твоите тъмни зеници
плува моето тъжно перо...
С всички спомени, сълзи и дати
пак коравият хляб напоих...
Как боли, как боли любовта ти!
Не, недей да четеш този стих!...
Спират гладните, боси врабчета
и трошиците обич кълват...
После литват към други дървета,
и оставят ме на кръстопът.

 

Гледам стъпките върху снега... 
Искам твоите аз да намеря... 

Но къде си, къде си сега?...
Тук е тихо... 

И пак е Неделя...

 

 Павлина Соколова

 

 

 

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно, чувствено и докосващо!
    Развълнува ме този стих!
    Поздрави и Чнг, Павлина!
  • Красиво и талантливо сътворена творба.Реалистично и болезнено си изплакала наранената си душа!Творбата е чудесна независимо тъжната нота, която преминава през нея!
    Забрави всичко и празнувай в тази нощ! Дано със старата година си отиде всичко старо!Бъди по-ведра и по-радостна през Новата 2015 година!
  • Стисна ме за гърлото... Бог да те благослови, талант и половина!
  • Прекрасно и нежно звучиш, Павлина!
Propuestas
: ??:??