Mar 16, 2008, 10:13 PM
При нея
На пръсти се прибирам сутринта,
при нея, милата, да я обичам,
е, случва се да не позная, че е тя,
но пък и аз на нищо не приличам.
Във мрака я докосвам притеснен,
а тя по навик - който и отива,
с юмрук в отпуснатия ми корем
безмълвно ме приканва да заспивам.
Понякога (например вторник сутринта),
събуждам се с познато притеснение,
поглеждам как държа ръката и в ръка
и мисля си, дали поисках разрешение?
при нея, милата, да я обичам,
е, случва се да не позная, че е тя,
но пък и аз на нищо не приличам.
Във мрака я докосвам притеснен,
а тя по навик - който и отива,
с юмрук в отпуснатия ми корем
безмълвно ме приканва да заспивам.
Понякога (например вторник сутринта),
събуждам се с познато притеснение,
поглеждам как държа ръката и в ръка
и мисля си, дали поисках разрешение?
© Ивайло Проданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Битието определя съзнанието. Браво.
-
Хареса ми, дори иронията в него!
Поздрав! -
Разрешението се дава веднъж, това е знак да си припомниш, че го имаш
-
Поздрав и целувки за стиха ти!
-
Ей, готско стихо, бре! Поздрави!
-
Поздрави от мен , харесва ми иронията ти .Ще наваксам с четенето на стиховете ти .
-
Прекрасно е!Много ми хареса!поздрав!
-
Много истинско
-
хареса ми, много.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
