16.03.2008 г., 22:13 ч.

При нея 

  Поезия
1269 0 9
На пръсти се прибирам сутринта,
при нея, милата, да я обичам,
е, случва се да не позная, че е тя,
но пък и аз на нищо не приличам.

Във мрака я докосвам притеснен,
а тя по навик - който и отива,
с юмрук в отпуснатия ми корем
безмълвно ме приканва да заспивам.

Понякога (например вторник сутринта),
събуждам се с познато притеснение,
поглеждам как държа ръката и в ръка
и мисля си, дали поисках разрешение?

© Ивайло Проданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??