(При)познато

Mar 6, 2008, 8:36 PM

Poetry » Phylosophy

2143 0 30

Забивайки се, иглата закрещяла разплакана:
- Ох, строшиха ми връхчето!
(Каква прозаична "поносимост" към болка).
- Болезнено его кършиш, скъпа.
- И си дебела...
Мускулът се размислил...
( Дали не приличам на вена?!).
А уж не беше... сърдечен.
"Най-силният мускул в тялото е езикът."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

(При)познато

Want to read more?

Random works