6 mar 2008, 20:36

(При)познато 

  Poesía » Filosófica
2086 0 30
Забивайки се, иглата закрещяла разплакана:
- Ох, строшиха ми връхчето!
(Каква прозаична "поносимост" към болка).

- Болезнено его кършиш, скъпа.
- И си дебела...
Мускулът се размислил...
( Дали не приличам на вена?!).
А уж не беше... сърдечен.


"Най-силният мускул в тялото е езикът."

© Дани Монов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??