При скалите на Яворов
Поморие
И досега те виждам още там.
Приседнал и загледан в ширинето.
Обикновено привечер. И сам.
За да подишаш заедно с морето.
За да усетиш пак. И пак. И пак,
пулсиращата сила на вълните.
За да се слееш със самия бряг
и сам да си скала, насред скалите.
А заникът разлял е срещу теб
върху морето, разтопено злато. ...