alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
14 авг. 2008 г., 09:05

При скалите на Яворов 

  Поэзия » Философская
698 0 11
  При скалите на Яворов

                        Поморие

 

 

И  досега те виждам още там.

Приседнал и загледан в ширинето.

Обикновено привечер. И сам.

За да подишаш заедно с морето.

 

За да усетиш пак. И пак. И пак,

пулсиращата сила на вълните.

За да се слееш със самия бряг

и сам да си скала, насред скалите.

 

А заникът разлял е срещу теб

върху морето, разтопено злато.

И лодките са там, и ти се ще

платната им сами да раждат вятър.                         

 

А там, зад теб - животът е съдба.

Вечерникът е дъхав на смокини.

И Калиопа още е сама -

нима ще се сдържиш да не наминеш?

 

Дори да те запитам за това,

не ми отвръщай, нека се досетя.

Че няма равна лудата глава,

когато със душата на поет е.

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??