Страдай тихо, без да вдигаш шум.
Празнично надигай празна чаша.
Брой секундите без звук, наум.
Сетният куршум е в патрондаша.
Прелистѝ из стария албум.
Спомен изветрял открий в талаша,
пази в тиха нотка от парфюм
обич и взаимност само наша.
С пръсти запушѝ и мек маджун
зеещите процепи в салаша,
после запалѝ си серт тютюн,
погалѝ кобура, леко прашен.
За такава рана опиум
не откри до днес. Скимтиш заплашен.
Сам си ставаш врач и медиум
и се впускаш в боя ръкопашен.
© Светличка All rights reserved.