Тук е невъзможно зелено и тихо.
Не е тихо. Като Господ е нямо,
като благодарна вечерна молитва,
като спяща детска къдрица на рамо...
Само вятърът мудно похърква
под незрялото грозде, на сянка.
Сухият хълм, като купол на църква,
жадно сбира бездомните гарвани.
У дома е задушно, но толкова светло.
По лъчите спомени леят капчуци.
През няколко двора лаят на псета
молитвата тиха на нафори чупи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up