danda (Даниела)
358 1120
9 июл. 2017 г., 11:29

Причастие по залез 

  Поэзия » Другая
914 7 17

Тук е невъзможно зелено и тихо.

Не е тихо. Като Господ е нямо,

като благодарна вечерна молитва,

като спяща детска къдрица на рамо...

 

Само вятърът мудно похърква

под незрялото грозде, на сянка.

Сухият хълм, като купол на църква,

жадно сбира бездомните гарвани.

 

У дома е задушно, но толкова светло.

По лъчите спомени леят капчуци.

През няколко двора лаят на псета

молитвата тиха на нафори чупи.

 

Не зная как остарях, а не пораснах.

Тук съм сега – отречена сянка на луд.

И съм малка от радост и щастие,

и причастие вземам в най-топлия скут.

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??