Като рицар дон Кихот, предан на Дулсинея,
като принц мечтан, влюбен Ромео
на крилат бял кон, към нея препуща,
носен от вятъра, окрилен се спуща,
през долини и планини прелита,
първо слънцето ярко попита:
- Ти виждал ли си моята любима,
момиче скромно, с вяра непоклатима?
- О, влюбени момко, аз я познавам.
Толкоз години над земята грея
и топлина в сърцата на хората сея,
не бях виждал като твойто момиче ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up