Като рицар дон Кихот, предан на Дулсинея,
като принц мечтан, влюбен Ромео
на крилат бял кон, към нея препуща,
носен от вятъра, окрилен се спуща,
през долини и планини прелита,
първо слънцето ярко попита:
- Ти виждал ли си моята любима,
момиче скромно, с вяра непоклатима?
- О, влюбени момко, аз я познавам.
Толкоз години над земята грея
и топлина в сърцата на хората сея,
не бях виждал като твойто момиче ...