Тук ни лодка е нагазвала тази вода,
ни птица е долитала жаждата да утоли.
Мракът заплашил и последните свежи лъчи;
отгоре се застлали дебело, уморени листа.
Застоявала с времето още водата,
не помръдвало нищо и вятърът не минавал даже насам.
Тихо умирали залежали листата,
pейзаж се разкрил непомръдващ и сам.
Трева заизраствала върху гнилата твърд,
избуявала с хъс, отпивала с жажда;
зеленото чудо надигало гръд,
картина нова започнала тук да се ражда. ...