9.01.2011 г., 15:38 ч.

Приказка 

  Поезия » Философска
764 0 0
Тук ни лодка е нагазвала тази вода,
ни птица е долитала жаждата да утоли.
Мракът заплашил и последните свежи лъчи;
отгоре се застлали дебело, уморени листа.
Застоявала с времето още водата,
не помръдвало нищо и вятърът не минавал даже насам.
Тихо умирали залежали листата,
pейзаж се разкрил непомръдващ и сам.
Трева заизраствала върху гнилата твърд,
избуявала с хъс, отпивала с жажда;
зеленото чудо надигало гръд,
картина нова започнала тук да се ражда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Всички права запазени

Предложения
: ??:??