Jun 15, 2016, 2:01 PM

Приказка 

  Poetry » Phylosophy
1364 1 2
Сутрин, когато небето отвори очи и синия поглед
изпрати луната слънчеви топли лъчи огряват
полята, това е краят на приказка толкоз позната.
Първо усмивка, щастие, мисъл после
стон, тъга край кралския трон.
Всеки поглед е свел и бърза сякаш на кон
да стигне до своя уж истински дом.
Готови за тежък сценарий
режисиран от Съдба и Живот.
Бързо надяваш тежък хомот
и до декорите сиво-бели заставаш.
Започва онази пиеса, която за малко забрави. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??