Зазида ме във кула без прозорец.
Погреба синьото от детските очи.
Търкулнаха се две сълзи-олово,
по-тежки и от мраморни скали.
Останах принца да дочакам,
заплитайки косите в стъпала.
Разпъната на седем златни кръста...
Пристигна звярът, омагьосан от нощта.
Не беше принц, а имаше богатство.
Протегна грозни като вещица ръце.
Опита се да ме превърне в жаба,
запалил сатанински, ангелски криле. ...