4 мар. 2010 г., 11:12

Приказка 

  Поэзия
769 0 2
Зазида ме във кула без прозорец.
Погреба синьото от детските очи.
Търкулнаха се две сълзи-олово,
по-тежки и от мраморни скали.
Останах принца да дочакам,
заплитайки косите в стъпала.
Разпъната на седем златни кръста...
Пристигна звярът, омагьосан от нощта.
Не беше принц, а имаше богатство.
Протегна грозни като вещица ръце.
Опита се да ме превърне в жаба,
запалил сатанински, ангелски криле. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Все права защищены

Предложения
: ??:??