Приказка
Танцувахме самба
на самотен остров...
Морето те беше изплюло.
Ти отчаяно викаше някакво момиче,
но на нея и харесваше
да бъде сестра на вълните.
Нежният бриз
ме доведе при тебе.
Не те попитах нищо -
очите ти без глас говореха.
Някъде свиреше самба...
Сграбчих те обезумяла
и те понесох
във вихъра на танца.
Зави ти се свят
и ти забрави
за твоето момиче.
Цяла вечност
бях очаквала мига,
във който те поех...
Ти пореше плътта ми
във ритъма на самбата
и без да осъзнаваш,
ставаше част от мен.
Ние бяхме едно...
Затворих очите си
и отново ги отворих...
Във стаята ми свиреше самба.
Представих си нашия остров -
ние танцувахме самба.
Може би не сънувах...
03.07.1994 г.
© Таня Иванова All rights reserved.