Приказка

Танцувахме самба

на самотен остров...

Морето те беше изплюло.

Ти отчаяно викаше някакво момиче,

но на нея и харесваше

да бъде сестра на вълните.

Нежният бриз

ме доведе при тебе.

Не те попитах нищо -

очите ти без глас говореха.

Някъде свиреше самба...

Сграбчих те обезумяла

и те понесох

във вихъра на танца.

Зави ти се свят

и ти забрави

за твоето момиче.

Цяла вечност

бях очаквала мига,

във който те поех...

Ти пореше плътта ми

във ритъма на самбата

и без да осъзнаваш,

ставаше част от мен.

Ние бяхме едно...

Затворих очите си

и отново ги отворих...

Във стаята ми свиреше самба.

Представих си нашия остров -

ние танцувахме самба.

Може би не сънувах...

                                              03.07.1994 г.