Приказка за брезата
Съблече черния си шлейф нощта сънливо,
а утрото, обвито в огнен лъч, красиво засия.
А той така сломен, преглъщаше сълзи горчиво,
и само споменът във вените му затрептя...
От приказките беше сътворена, изящна мъничка бреза..
За него беше дъжд проливен, понякога дъга....
И къпеха се двама във греха, с последните лъчи на залеза.
Но вятъра ги разпиля грижливо, довявайки след себе си тъга...
Превърна се поетът млад във свещ, изгаснала в прегръдките на фея....
Безсмислен, жалък и свиреп, в очите му обреченост, душата завладяла....
И цялата му същност, тъй грозно изиграна, прелива от любов към нея!
И само да я зърне пак, така прозрачно бяла, не ще помисли за раздяла!
© Eva Filth All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно! Животът е безсмислен без любов.
-
Много поезия има тук! Прочита на това стихотворение ми създава едно андерсеново настроение. Браво, Ева!!!
-
Благодаря!
-
Красива приказка!!! Поздрави
-
Привет Иван! Радвам се, че се отби
И че ти е харесало! -
Благодаря на всички! Радвам се, че приказката ви е харесала!
-
Пишеш все по-романтично, Ева, което силно ми импонира!
-
Много ми хареса последният куплет! Поздравления, Ева!
-
Ева! Толкова е красиво...
Направо се потопих в тази приказна омая...много, много музикалност и задълбоченост...и в същото време толкова реално и истинско...!
Огромни поздравления за тези стихове!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
