1.05.2016 г., 15:52 ч.

Приказка за брезата 

  Поезия » Любовна, Философска
640 0 9

Съблече черния си шлейф нощта сънливо, 
а утрото, обвито в огнен лъч, красиво засия.

А той така сломен, преглъщаше сълзи горчиво,

и само споменът  във вените му затрептя...

 

От приказките беше сътворена, изящна мъничка бреза..

За него беше дъжд проливен, понякога  дъга....

И къпеха се двама във греха, с последните лъчи на залеза.

Но вятъра ги разпиля грижливо, довявайки след себе си тъга...

 

Превърна се поетът млад  във свещ, изгаснала в прегръдките на фея....

Безсмислен, жалък и свиреп, в очите му обреченост, душата завладяла....

И цялата му същност, тъй грозно изиграна, прелива от любов към нея!

И само да я зърне пак, така прозрачно бяла, не ще помисли за раздяла!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Eva Filth Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно! Животът е безсмислен без любов.
  • Много поезия има тук! Прочита на това стихотворение ми създава едно андерсеново настроение. Браво, Ева!!!
  • Благодаря!
  • Красива приказка!!! Поздрави
  • Привет Иван! Радвам се, че се отби И че ти е харесало!
  • Благодаря на всички! Радвам се, че приказката ви е харесала!
  • Пишеш все по-романтично, Ева, което силно ми импонира!
  • Много ми хареса последният куплет! Поздравления, Ева!
  • Ева! Толкова е красиво...
    Направо се потопих в тази приказна омая...много, много музикалност и задълбоченост...и в същото време толкова реално и истинско...!
    Огромни поздравления за тези стихове!
Предложения
: ??:??