May 6, 2015, 10:18 PM

Приказка за деца 

  Poetry
778 0 3
Решил си да се спреш -
умората е вкаменила стъпалата ти.
Тежат ти крехките хартиени пера
и паяжините в перата ти.
Подострените им забити оси прокървяват.
Мастилото напълва локвата зад теб,
която днес наричаш сянка.
Затичано напред -
изтича времето.
Не чака.
Не си се влял в реката му.
Ръката му се удължава, но ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Random works
: ??:??