6.05.2015 г., 22:18 ч.

Приказка за деца 

  Поезия
743 0 3
Решил си да се спреш -
умората е вкаменила стъпалата ти.
Тежат ти крехките хартиени пера
и паяжините в перата ти.
Подострените им забити оси прокървяват.
Мастилото напълва локвата зад теб,
която днес наричаш сянка.
Затичано напред -
изтича времето.
Не чака.
Не си се влял в реката му.
Ръката му се удължава, но ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??