Онзи мъж, който някак внезапно дойде
и разроши косите ти с устни,
пич, та дрънка, е, ясно, а аз - демоде.
Дъвче пури. Усмихва се вкусно.
И по пикници, виж го ти, вещо кладе
топла вяра в сърцето ти мълком,
а пък аз, без да зная, нали съм перде,
с всеки стих съм те водил из пъкъла.
Но след теб, щом обичните наши деца
се строяват на влакче и тръгват,
връз лицето му щраусови две яйца
пърлят постни жълтъци до въглен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up