Онзи мъж, който някак внезапно дойде
и разроши косите ти с устни,
пич, та дрънка, е, ясно, а аз - демоде.
Дъвче пури. Усмихва се вкусно.
И по пикници, виж го ти, вещо кладе
топла вяра в сърцето ти мълком,
а пък аз, без да зная, нали съм перде,
с всеки стих съм те водил из пъкъла.
Но след теб, щом обичните наши деца
се строяват на влакче и тръгват,
връз лицето му щраусови две яйца
пърлят постни жълтъци до въглен. ...