метафорично казано...
Денят шепне в листата на лозата
Кокетно, гордо, стъпила е здраво на земята
Смехът и сладко посреща зората
Приказки изпълнени с чудеса слуша тя
Събира ги, като книги в зелените листа
Потокът тихо ромоли наблизо
Макар акордите да звучат понякога фалшиво
А смехът продължава да звучи...
Лее се от нечии очи
Но не от тези на лозата
Историята се пише от жената ...