метафорично казано...
Денят шепне в листата на лозата
Кокетно, гордо, стъпила е здраво на земята
Смехът и сладко посреща зората
Приказки изпълнени с чудеса слуша тя
Събира ги, като книги в зелените листа
Потокът тихо ромоли наблизо
Макар акордите да звучат понякога фалшиво
А смехът продължава да звучи...
Лее се от нечии очи
Но не от тези на лозата
Историята се пише от жената ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse