В ресторанта тъжен пристъпвам сама.
Със устни и китки, посинели от злоба,
из вените си от стъкло видях смъртта
да разпръска в мене отрова.
Във мрака сенките допиват със тъга
препълнените чаши с отрова...
От ъгъла пианото простена уморено
и пламъци умират насълзени.
- Налейте ми чай с аромат на вълна
от кадифе и сатен, вместо мъка!
- Не предлагаме обич, ти май не разбра?
Само отровна тъга и разлъка. ...