Фройд (Владислава)
40 75
Sep 25, 2007, 5:15 PM

Приказка за стъклените вени 

  Poetry
854 0 10

В ресторанта тъжен пристъпвам сама.

Със устни и китки, посинели от злоба,

из вените си от стъкло видях смъртта

да разпръска в мене отрова.


Във мрака сенките допиват със тъга

препълнените чаши с отрова...

От ъгъла пианото простена уморено

и пламъци умират насълзени.


- Налейте ми чай с аромат на вълна

от кадифе и сатен, вместо мъка!

- Не предлагаме обич, ти май не разбра?

Само отровна тъга и разлъка.


В ресторанта със призраци пристъпвам сама

и сенките бледи разтварям едва...

Моите стъклени вени пулсират отново

без страха, с усещане някакво ново.


И избягах, затичах се, навън към студа.

Без да виждам хоризонти-слънца.

И направих ти чай от сърца наранени.

С топлия вкус на моите стъклени вени.

© Владислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??