Фройд (Владислава)
40 75
25.09.2007 г., 17:15 ч.

Приказка за стъклените вени 

  Поезия
856 0 10

В ресторанта тъжен пристъпвам сама.

Със устни и китки, посинели от злоба,

из вените си от стъкло видях смъртта

да разпръска в мене отрова.


Във мрака сенките допиват със тъга

препълнените чаши с отрова...

От ъгъла пианото простена уморено

и пламъци умират насълзени.


- Налейте ми чай с аромат на вълна

от кадифе и сатен, вместо мъка!

- Не предлагаме обич, ти май не разбра?

Само отровна тъга и разлъка.


В ресторанта със призраци пристъпвам сама

и сенките бледи разтварям едва...

Моите стъклени вени пулсират отново

без страха, с усещане някакво ново.


И избягах, затичах се, навън към студа.

Без да виждам хоризонти-слънца.

И направих ти чай от сърца наранени.

С топлия вкус на моите стъклени вени.

© Владислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??