Приказка за свършека

Apr 21, 2012, 10:13 AM

Poetry

568 0 4

Да беше детство като диня –
ядеш, ядеш, пилееш семки... –
със бузи в розови дизгини,
тропосани с плеяда бенки,
лунички, грейнали подочно,
мигли като от метличина.
Защо така се случи срочно
порастването да засричам?
Тогава всичко беше просто –
стъкло, саксия и мушкато,
съседките и баба, гости –
една лъжичка бяло сладко. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Приказка за свършека

Want to read more?

Random works