21.04.2012 г., 10:13 ч.

Приказка за свършека 

  Поезия
567 0 4
Да беше детство като диня –
ядеш, ядеш, пилееш семки... –
със бузи в розови дизгини,
тропосани с плеяда бенки,
лунички, грейнали подочно,
мигли като от метличина.
Защо така се случи срочно
порастването да засричам?
Тогава всичко беше просто –
стъкло, саксия и мушкато,
съседките и баба, гости –
една лъжичка бяло сладко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??