Самотата царството си пази,
азбуки безцелно тя твори,
в западните небосклони
рифове от облаци гради.
Абаносови гори докосват бури,
за някой просто капчици вода
лилаво-вихрено извити,
изчезнали сред езерна мъгла.
Човек не ще намери планините,
напяващи със нисък стон
отдавна думи неразбрани,
трагични във последния си тон. ...