Самотата царството си пази,
азбуки безцелно тя твори,
в западните небосклони
рифове от облаци гради.
Абаносови гори докосват бури,
за някой просто капчици вода
лилаво-вихрено извити,
изчезнали сред езерна мъгла.
Човек не ще намери планините,
напяващи със нисък стон
отдавна думи неразбрани,
трагични във последния си тон.
Ясна е Вечерница по залез,
люлее люлка пълната луна -
орисница, предсказала съдбата - на теб, на мен и на света.

Благодаря на всички, които прочетоха тази поредица от приказки :) Който има желание може да види посланието заложено в акростиха като следи приказките по следния начин: Север-Изток-Юг-Запад (аз така съм ги и публикувала).