Самотата царството си пази, азбуки безцелно тя твори, в западните небосклони рифове от облаци гради. Абаносови гори докосват бури, за някой просто капчици вода лилаво-вихрено извити, изчезнали сред езерна мъгла. Човек не ще намери планините, напяващи със нисък стон отдавна думи неразбрани, трагични във последния си тон. Ясна е Вечерница по залез, люлее люлка пълната луна - орисница, предсказала съдбата - на теб, на мен и на света.
Благодаря на всички, които прочетоха тази поредица от приказки :) Който има желание може да види посланието заложено в акростиха като следи приказките по следния начин: Север-Изток-Юг-Запад (аз така съм ги и публикувала).
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.