Това стихотворение е изцяло в шеговит тон
и няма за цел да засегне никого!
Обичам си работата, сайта и всички вас!
От "приказки под шипковия храст"
ме повредихте... Спрете се, бе хора!
Отдавна си отиде поетичното ми Аз,
но вече почвам и сама да си говоря!
"Това сега какво е" - мръдва мисъл
в кълбото чужди мисли в моята глава.
"Къде видя, че пък възглавниците кихат
или звездите се търкалят по асфалта, а?"
Но вместо да си събера ума, изневерявам ...