10 февр. 2013 г., 13:27
Това стихотворение е изцяло в шеговит тон
и няма за цел да засегне никого!
Обичам си работата, сайта и всички вас!
От "приказки под шипковия храст"
ме повредихте... Спрете се, бе хора!
Отдавна си отиде поетичното ми Аз,
но вече почвам и сама да си говоря!
"Това сега какво е" - мръдва мисъл
в кълбото чужди мисли в моята глава.
"Къде видя, че пък възглавниците кихат
или звездите се търкалят по асфалта, а?"
Но вместо да си събера ума, изневерявам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация