Приказки за нас - Планината - verses: Phylosophy, Other by линасветлана (Лина

Dec 5, 2018, 9:04 AM 2018-12-05T19:21:14+02:00

Poetry » Phylosophy, Other

512 4 7

Отново в ролята на планина

посрещам и изпращам своите юнаци.

Те вярват, че ще стана равнина,

а аз събирам техните калпаци.

Разбира се, нали съм алтруист,

глави не режа – бързо се вмирисват,

(научих от любимия ми алпинист)

а и калпаците по-лесно се надписват.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-12-06T18:49:57+02:00

Не очаквах да се стигне до това... Благодаря, Наде!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-12-06T18:17:55+02:00

Уби ме!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-12-06T09:25:42+02:00

Да се знае и помни, Георги!
Марго, хич не е смешно, но е хубаво, че се смеем.
Благодаря Ви!
генек (Георги Коновски)

2018-12-06T08:23:29+02:00

Хареса ми... Каква доброта...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-12-05T11:56:27+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-12-05T11:09:15+02:00

Стойчо, Ади... Благодаря Ви!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-12-05T11:06:23+02:00

Че си алтруист, няма съмнение!